121.

Любовта е камъче,
в което човек се спъва и го боли!
Обикновенно хората го изхвърлят,
но ти го запази... обичам те!

122.

Когато луната изгрее през деня,
когато звездите с ръка уловя,
тогава и аз ще потъна в забрава,
и нашата любов ще изоставя.

123.

Имах сърце, но то сега е твое.
Имах мечти, но ти ги превзе.
Живях в свят от мечти,
но сега моят свят и мойте мечти си ти!

124.

Ако любовта е птица, то моята лети из небесата!

125.

Извинявай,но не ти ли се вие свят от това да ми се въртиш постоянно в главата?

126.

Често се питам, защо те обичам!
Нима идеал си за мойте мечти и друг да ме пита не ще го отричам - обичам те просто, защото си ти!

127.

Всяка снежинка, докоснала се до теб е една моя целувка.
Наистина е кратка, но това е защото дори снежинките се топят при допира с теб.

128.

Аз писах - ти не отговори. Аз молех - ти не ме разбра.
Сега ме търсиш и се молиш, но късно е - не съм сама.

129.

Обичам те, защо да крия,
обичам те - нима е грях?
Сърцето си пред тебе ще разкрия -
обичам те, откакто те видях!

130.

Обичам те, защо да крия. Нима измама е това?
Нещастни хора са ония, които крият любовта.

131.

Затварям си очите и виждам други две.
Точно срещу мене, пълнят с радост моето сърце.
Това са твоите очи, прекрасно грейнали звезди.
В тях виждам своите мечти, а в тях си само ти!

132.

Слънце мое, радвам се,
че и днес си изгряло
да стоплиш сърцето ми!

133.

Всичко, което не съм - прости ми!
Всичко, което съм - приеми ме!
С цялата си нежност - прегърни ме!
С най-сладкия грях - прелъсти ме!

134.

Обичам те, защо да крия?
Защо сърцето да мълчи?
Любовта не може да се скрие,
тя даже в погледа личи!

135.

Обичам те! Да много те обичам!
Няма ли те, ставам тъжен.
На синьото небе над теб завиждам
и на звездите, че те виждат.